Слънчевото ято прелетя

Жадувам за чаша пълна с портокалов сок. Ще седна горе на покрива и най-накрая ще пробвам звука на новите колони, които Саймън монтира преди седмица. Ще стоя и ще наблюдавам плътното лятно небе, и ще си представям, че ще чувам свирнята на множество щурци на фона на нейния ритъм от колоните ... после ще се сетя за онази теория, която казва, че в космоса точно срещу мястото, където се намираме ние има друга планета Земя, напълно огледална на нашата. И ще знам, че в момента някъде там на светлинни години стои едно мое аз, пие портокалов сок, наслaждава се на музиката и на щурците и гледа втренчено в небето. После ще започна да мисля, че може да се образува цяла окръжност от планети по диагонали, прокарани през нашата и също толкова огледални ... Ще последва размисъл защо така ми действа този портокалов сок и не прекалявам ли с пиенето му. И след това ще се замисля за изключенията, защото те винаги си се пръкват, за да си създадат свои малък перфектен свят, в който да си родят свое си изключенийце и така до безкрайност. Нещо като спиралите в пи, нали се сещаш? Накрая, точно след като глътна последната капка сокче, ще се сетя за фундаменталния въпрос къде отиват умрелите души. Всички онези огледални “родени” в спиралата умрели душици. Къде се генерира тази цялата енергия и дали е възможно тя все още да си кръжи около мен. Все пак ще се досетя за правилото от физиката, че енергията не изчезва, а се преобразува. И така … ще обмисля няколко варианта, но в един момент едновременно на всяка една планетка от огледалните ще се спра на един единствен отговор ... мъртвите умират … завинаги изчезват … отлитат тотално … И тук ще осъзная защо хората се страхуват от смъртта толкова мнoгo … ще се сетя, че може би, когато някой близък почине се случва следното с теб >>> умира една цяла част от теб. От там следва, че тъй като ти си жив, още изживяваш, страдаш мнoгo … като бито куче … Ще се досетя, че точно тогава в главите се ражда неприязън, страх, огорчение, и дори погнуса от смъртта … ако толкова боли да убият част от теб, какво ли ще е да убият всичко в теб? … Цяла нощ ще вися на покрива и ще държа празната чаша, а на сутринта малките остатъчни портокалови частички ще са засъхнали от вътрешната част на чашата ми … ще я стискам здраво и ще продължавам да мисля, и мисля, и мисля за смъртта, огледалата и спиралите … и тук идва моментът да спомена отново изключенията … Някъде там, на някоя от всичките мнoгoбройни огледални планети, едно аз ще е станало след последната капка портокалов сок и ще се е прибрало да си легне, защото е много изморено.